Още в древността хората са изработвали протези от животински кости или зъби, които са захващали по различни начини.

В съвременния свят подвижното протезиране е най-нежеланото и сред пациентите и сред зъболекарите. Винаги когато можем да избираме между подвижно или неподвижно протезиране при даден пациент, трябва да се избере неподвижното. Но все пак по една или друга причина често се налага да се протезира с подвижни протези. Недостатъци на подвижното протезиране има много но поради сравнително ниската себестойност то е избор в случаите, когато се търси бюджетно решение.

Протезите се изработват в няколко посещения в зъболекарския кабинет и няколко етапа в зъботехническата лаборатория.

Подвижните протези са сравнително големи конструкции. Дори и да лежат точно върху протезното поле, при всички  случаи  в началото е необходим период на привикване. Те променят говора, пречат на устните, бузите и езика, често нараняват венеца при хранене. Затова много важно е да се изработят максимално точно и атравматично. Необходимо е пациента да бъде проследен в няколко посещения след предаване на протезите. Този период е много важен за да започне адаптиране към новите конструкции. Тогава зъболекарят може да отстрани почти всички неудобства и така протезите стават все по-комфортни за носене. Почти не е възможно човек да свикне с цели или частични протези, без те да бъдат коригирани от зъболекар. Така постепенно след около няколко месеца , настъпва период в който настъпва адаптация към новите конструкции. Интересен факт тогава е, че ако по някаква причина се наложи да стои без протеза пациентът усеща нейната липса и чувства дискомфорт от това. Изключително важни за общия успех са освен добре свършената работа от зъболекар и зъботехник, така и личната мотивация и нагласа на съответния пациент.